mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
7.10.2008 г., 18:17 ч.

Любов 

  Поезия » Любовна
480 0 5

Ръката ми стиска парче от нощта,

умиращ порив с тишината,

процежда се бавно закъсняла сълза,

изпепелена се влива в мен самотата.

Зазидана сякаш в тъмно огледало,

боря се с моята ураганна душа,

часовникът тиктака... а времето спряло,

за никъде не сочи малката стрелка.

Докосвам пак студените чаршафи,

търся в тях от теб мъничка следа,

пронизват сърцето като нажежени дилафи

всепоглъщащите спомени за любовта.

Така ще трябва да живея,

скрита в сянката на мрака,

знай, че винаги за теб ще милея,

моето сърце твоето ще чака.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??