mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
Oct 7, 2008, 6:17 PM

Любов 

  Poetry » Love
518 0 5

Ръката ми стиска парче от нощта,

умиращ порив с тишината,

процежда се бавно закъсняла сълза,

изпепелена се влива в мен самотата.

Зазидана сякаш в тъмно огледало,

боря се с моята ураганна душа,

часовникът тиктака... а времето спряло,

за никъде не сочи малката стрелка.

Докосвам пак студените чаршафи,

търся в тях от теб мъничка следа,

пронизват сърцето като нажежени дилафи

всепоглъщащите спомени за любовта.

Така ще трябва да живея,

скрита в сянката на мрака,

знай, че винаги за теб ще милея,

моето сърце твоето ще чака.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??