3.12.2008 г., 11:51

Любов

982 0 5

Щом глезеното лятно време

забави уморено ход

и някъде над нивите задреме,

на пръсти, тихичко тръгни

 

към мен във обедната жега,

че жаждата е взела връх

над тялото и сладка нега

изтръгва жаркия ми дъх.

 

Носи малини, ягоди и вишни,

измити в утринна роса.

Не слушай шепота на дни предишни –

ела с разплетена коса.

 

Повий лицето ми със нея,

сложи във устните ми плод!

Очите ми за теб копнеят -

това е сън от друг живот.

 

Щом вкус и аромат се слеят

и времето забави ход,

на дните шепотът ще занемее –

това е сън от друг живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...