Dec 3, 2008, 11:51 AM

Любов

  Poetry » Love
980 0 5

Щом глезеното лятно време

забави уморено ход

и някъде над нивите задреме,

на пръсти, тихичко тръгни

 

към мен във обедната жега,

че жаждата е взела връх

над тялото и сладка нега

изтръгва жаркия ми дъх.

 

Носи малини, ягоди и вишни,

измити в утринна роса.

Не слушай шепота на дни предишни –

ела с разплетена коса.

 

Повий лицето ми със нея,

сложи във устните ми плод!

Очите ми за теб копнеят -

това е сън от друг живот.

 

Щом вкус и аромат се слеят

и времето забави ход,

на дните шепотът ще занемее –

това е сън от друг живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...