26.01.2010 г., 15:05

Любов

854 0 2

Моята душа – разкървавена  рана,

моят дух бе молещ, хрипащ и сломен.

Прегърнах те и чудото за миг настана,

ти превърна в радост моя нощ и ден!

 

Милувка нежна, прегръдка топла

и хиляди целувки  занапред.

Знам, ще достигне моят вопъл,

знам, че ще те търся аз навред!

 

Ти, моя любов, толкова тайна,

ти, моя муза, толкова страстна,

за мене, моя, невинна, омайна.

Бъди вечна, неповторима, опасна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...