14.02.2009 г., 21:32

Любов

1.1K 0 6

Любов 

Обичам те.

С тяло и душа те търся

сред нощното дихание на  мрака

и чувствам в твоя поглед нежно порицание.

 Обичам те и те улавям нежно -

като видение - да не се изплъзнеш,

но ти си тук и само топлата ръка до мойто чело,

докоснала ме нежно, смирява тревожното безсъние...

Ръката ти е топла,

очите с блясък меко светят,

а устните ти горещи ми даряват

безкрайна обич и много, много нежност. 

Обичам те.

За мен си въздух, без който се задъхвам,

живея с твойта обич и грея с теб,

зная, че без теб увяхвам като цвете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте! Благодаря, че се отбихте... и прочетохте!
    Петинка, наистина по-добре звучи "че..." и го поправих! Благодаря!
    Смешко, да наистина думата "защото" и на мен не ми допада, както и думата "трябва"... Поправих го. Наистина две очи са по-малко от повече... До скоро! Желая ви вдъхновението да не ви напуска!
  • Харесах!
    И ти предлагам да бъде "че без теб..." вместо "защото без теб...."!
    /заради ритъма/
  • хубаво е

    но ти си тук и само топлата ръка до мойто чело,
    докоснала ме нежно, смирява тревожното безсъние...- това много ми хареса


    финалът не ме кефи ...

    най-малкото защото мразя думата - защото ...


  • Прелестно е!!!

    Честит празник!!!
  • Отново за любовта.
    Завладяващо!
    Честит Празник, Сашка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...