17.05.2011 г., 21:52

Любов

723 0 1

Аз не вярвах, че ще се влюбя

толкова силно и до полуда в теб,

но ето, че това се случи.

 

Чувствам те толкова близо до себе си,

но не мога да бъда с теб.

Усещам стъпките ти в тишината,

копнея да те погледна в очите

и да се изгубя в рая с теб.

 

И нещо вътре в мен ме кара

да вярвам в това, че с теб

можем да бъдем заедно.
Казвам си - това е лудост,

но сърцето не ми позволява да те забравя.

Имам нужда от теб, от присъствието ти,

твоята любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Драгомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...