17 мая 2011 г., 21:52

Любов

721 0 1

Аз не вярвах, че ще се влюбя

толкова силно и до полуда в теб,

но ето, че това се случи.

 

Чувствам те толкова близо до себе си,

но не мога да бъда с теб.

Усещам стъпките ти в тишината,

копнея да те погледна в очите

и да се изгубя в рая с теб.

 

И нещо вътре в мен ме кара

да вярвам в това, че с теб

можем да бъдем заедно.
Казвам си - това е лудост,

но сърцето не ми позволява да те забравя.

Имам нужда от теб, от присъствието ти,

твоята любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Драгомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....