Аз не вярвах, че ще се влюбя
толкова силно и до полуда в теб,
но ето, че това се случи.
Чувствам те толкова близо до себе си,
но не мога да бъда с теб.
Усещам стъпките ти в тишината,
копнея да те погледна в очите
и да се изгубя в рая с теб.
И нещо вътре в мен ме кара
да вярвам в това, че с теб
можем да бъдем заедно.
Казвам си - това е лудост,
но сърцето не ми позволява да те забравя.
Имам нужда от теб, от присъствието ти,
твоята любов.
© Ивелина Драгомирова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
