10.04.2009 г., 22:53

Любов

1.5K 0 1

Любов 

 

Намерих себе си, но не намерих теб,

а толкова желая да те има!

Запазих вярата, тая надежди.

Любов, ти толкова недостижима!

 

Живея с теб, със слънцето и със цветята,

усещам полъха и чувствам миризмата...

Ухание на пролет, пропито от мечти:

Любов, нима това си ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано да е тя!!!
    красивото стихотворение, Веси!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...