Лекувам раните предишни още
и билка твоя ти ще ми дадеш.
Обичам те в безумните ни нощи,
в мечтите ненадейно като спреш...
Обичам те, когато уморена
с ръцете нежно ме докосваш ти.
В очите ти е цялата вселена -
в любовно тайнство сякаш се върти...
30.06.2008
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени