Apr 1, 2009, 12:20 PM

Любов

  Poetry » Love
678 0 1

 

 

Лекувам раните предишни още
и билка твоя ти ще ми дадеш.
Обичам те в безумните ни нощи,
в мечтите ненадейно като спреш...

Обичам те, когато уморена
с ръцете нежно ме докосваш ти.
В очите ти е цялата вселена -
в любовно тайнство сякаш се върти...

 

 

30.06.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...