22.06.2012 г., 12:25

Любов

624 0 0

И когато ти се върнеш,

няма да ме има тук.

И дори да ме потърсиш,

аз ще бъда с друг.

Това последното писмо е 

за пословичната ни любов.

Имай го дори за свое,

когато станеш ти готов.

И мисли за мене, и страдай,

както страдах тихо аз,

и тогава заминавай,

забрави ме пак за час.

Искам само, като дойдеш,

да се чувстваш като мен,

и на Бог да се молиш

да се върна някой ден!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...