И седя сама навън,
мисля си, че беше сън.
Че всичко е било игра
и една шега.
 
Но разбирам, че не е така.

Всичко е било реално,
малко по-неидеално, но
любов, буквално!

Да, не ми хареса края.

Какво направихме, не зная!
Но си тръгна накрая!
Остави ме сама,
а аз потънах във тъга.

Мислех, че е сън.

Мислех, че боли по-малко.
Още го обичам, жалко!
Причини ми много болка,
знам, ще е трудно да забравя.

Но това е животът!

Радост,
Любов,
Раздяла,
Измяна!

Но знайте,
че ,,и всяка нощ е обречена от изгрева!"