Apr 9, 2013, 9:35 PM  

Любов

  Poetry » Love
623 0 0

И седя сама навън,
мисля си, че беше сън.
Че всичко е било игра
и една шега.
 
Но разбирам, че не е така.

Всичко е било реално,
малко по-неидеално, но
любов, буквално!

Да, не ми хареса края.

Какво направихме, не зная!
Но си тръгна накрая!
Остави ме сама,
а аз потънах във тъга.

Мислех, че е сън.

Мислех, че боли по-малко.
Още го обичам, жалко!
Причини ми много болка,
знам, ще е трудно да забравя.

Но това е животът!

Радост,
Любов,
Раздяла,
Измяна!

Но знайте,
че ,,и всяка нощ е обречена от изгрева!"



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозара Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...