27.01.2015 г., 20:18

Любов

572 0 0

Вървейки под дъжда,

с хармоника в ръка,

аз дочувам песента,

онази излизаща от 

моята душа,

даваща ми - щастие,

хармония и тишина...

 

А сълзите ми,сливащи се 

с дъждовните капки,

падат тежко,капейки безгласно,

с вик почти за теб недосегаем...

 

Кажи ми ,как ,да излекувам 

това страдащо сърце?

Как, да залича, попрашения спомен?

Как, любов, отново на друг да даря?

Как, напред, без теб да продължа?

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Аврамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...