27 янв. 2015 г., 20:18

Любов

577 0 0

Вървейки под дъжда,

с хармоника в ръка,

аз дочувам песента,

онази излизаща от 

моята душа,

даваща ми - щастие,

хармония и тишина...

 

А сълзите ми,сливащи се 

с дъждовните капки,

падат тежко,капейки безгласно,

с вик почти за теб недосегаем...

 

Кажи ми ,как ,да излекувам 

това страдащо сърце?

Как, да залича, попрашения спомен?

Как, любов, отново на друг да даря?

Как, напред, без теб да продължа?

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Аврамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...