27 янв. 2015 г., 20:18

Любов

573 0 0

Вървейки под дъжда,

с хармоника в ръка,

аз дочувам песента,

онази излизаща от 

моята душа,

даваща ми - щастие,

хармония и тишина...

 

А сълзите ми,сливащи се 

с дъждовните капки,

падат тежко,капейки безгласно,

с вик почти за теб недосегаем...

 

Кажи ми ,как ,да излекувам 

това страдащо сърце?

Как, да залича, попрашения спомен?

Как, любов, отново на друг да даря?

Как, напред, без теб да продължа?

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Аврамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...