Любов

27 ene 2015, 20:18

Poesía

421 0 0

Вървейки под дъжда,

с хармоника в ръка,

аз дочувам песента,

онази излизаща от

моята душа,

даваща ми - щастие,

хармония и тишина...

А сълзите ми,сливащи се

с дъждовните капки,

падат тежко,капейки безгласно,

с вик почти за теб недосегаем...

Кажи ми ,как ,да излекувам

това страдащо сърце?

Как, да залича, попрашения спомен?

Как, любов, отново на друг да даря?

Как, напред, без теб да продължа?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.