19.05.2015 г., 20:40

Любов

825 0 0

"Всички са еднакви",

казват те,

но не е така, отричам.

Всеки различно наранява

моето сърце.

 

Обещания напразни

и купища лъжи,

очи пълни с измама,

ръце търсещи тела,

а не души.

 

"Обичам те" ми казват,

но дали е така?

Щом "но" им кажа,

променят своите лица.

 

Любовта измамна

като маска пада,

показват се истинските им лица,

черни и греховни,

търсещи единствено тела.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...