Любов
Любов
Тя идва силна, огнена и без покана,
приседне в сърцето и е винаги желана,
ласките топлят снагата, лицето
ù събужда от сън в тебе детето.
Само споменът за нея те топли,
умът реагира, изпраща вопли.
Дори мълчанието е част от любовта,
тишината води до кипването на кръвта.
Остани в отминалите мигове,
завръщането събужда страхове,
че може би няма да е същата
огнена и силна, оная могъщата.
Усещаш ли разливането на топлината,
нежността, която ти докосва рамената.
О, господи, остави в мене тръпките
и чувството и затихването на стъпките.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
