3.10.2008 г., 21:35

Любов

1.6K 0 5
Аз помня онзи прекрасен ден,
в който ти погледна ме мило,
ръце подаде трепетно към мен
и почувствах се истински щастлива.

Обгърнаха ме чувства непознати,
изгарях в огън нов
и полетях натам, където
няма граница магията - Любов.

Внезапната среща между нас,
за миг всичко промени
и светът по-красив е от този час,
когато ти с поглед нежен ме заплени.

И поглед назад като обърна,
аз виждам пътя, извървян с теб,
пълен с нежност и любов, такъв
да бъде до сетния ни ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...