Oct 3, 2008, 9:35 PM

Любов

  Poetry » Love
1.6K 0 5
Аз помня онзи прекрасен ден,
в който ти погледна ме мило,
ръце подаде трепетно към мен
и почувствах се истински щастлива.

Обгърнаха ме чувства непознати,
изгарях в огън нов
и полетях натам, където
няма граница магията - Любов.

Внезапната среща между нас,
за миг всичко промени
и светът по-красив е от този час,
когато ти с поглед нежен ме заплени.

И поглед назад като обърна,
аз виждам пътя, извървян с теб,
пълен с нежност и любов, такъв
да бъде до сетния ни ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...