Oct 3, 2008, 9:35 PM

Любов

  Poetry » Love
1.6K 0 5
Аз помня онзи прекрасен ден,
в който ти погледна ме мило,
ръце подаде трепетно към мен
и почувствах се истински щастлива.

Обгърнаха ме чувства непознати,
изгарях в огън нов
и полетях натам, където
няма граница магията - Любов.

Внезапната среща между нас,
за миг всичко промени
и светът по-красив е от този час,
когато ти с поглед нежен ме заплени.

И поглед назад като обърна,
аз виждам пътя, извървян с теб,
пълен с нежност и любов, такъв
да бъде до сетния ни ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...