Кога ли ще излезеш от живота ми,
кога ще свърши цялата игра?
Навярно няма да ме има,
ще нося чужда, купена душа.
Навярно ще забравя кой си и какъв си,
какво направи с моята съдба.
Как всеки път, когато тръгвам,
разкъсвам се от думи и дела.
И всеки път погледна ли в очите ти
бушува с нова сила любовта,
макар да си е старата позната,
ухаеща на дъжд и красота. ...