Sep 18, 2016, 3:36 PM

Любов...

  Poetry » Love
611 0 1

Кога ли ще излезеш от живота ми,
кога ще свърши цялата игра?
Навярно няма да ме има,
ще нося чужда, купена душа.
Навярно ще забравя кой си и какъв си,
какво направи с моята съдба.
Как всеки път, когато тръгвам,
разкъсвам се от думи и дела.
И всеки път погледна ли в очите ти
бушува с нова сила любовта,
макар да си е старата позната,
ухаеща на дъжд и красота.
Навярно няма да се помним след години,
когато срещнем се пред някоя врата,
валейки дъжд и аз жена съм,позната на
света и любовта. Когато си отново тъй усмихнат
с блестящи слънчеви очи, обичащ себе си,
раздаващ всичко-усмивки, радости, мечти.
Навярно нещичко ще трепне,
в душите ни пред някоя врата.
И не навярно. Знам. Ще се познаем.
Себе си, дъжда и любовта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...