Силна, пареща любов.
Огънят изгаря душата щастлива,
вярата дава криле,
но аз те моля, помогни.
Кажи нещо, да отвърна поглед,
нарани ме и раната да изгаси пламъка.
С думи убий, угаси любовта.
Не крия сълзите, не крия и радостта.
Умирам от тази любов
и пак оживявам, и пак те обичам
и кръвта ми кипи, вените горят.
Сърцето не успява да тупти
забързано, любещо разлива топлина.
Въздухът трепти и прегрява от жар,
слънцето спира да грее за миг.
Душата, премаляла от любов
не спира, дерзай без почивка.
И сладостно чувство попива
всяка минута живот и усмивка.
шепота на времето спира и тръгва,
с морето се слива и лудува.
Вълните ме къпят и приютяват
моята обич – разпалена, гореща.
И животът отново с вяра започва,
с една сладостна, изгаряща любов.
© Йонка Янкова Всички права запазени