28.07.2017 г., 17:19

Любов

550 1 7

Силна, пареща любов.

Огънят изгаря душата щастлива,

вярата дава криле,

но аз те моля, помогни.

Кажи нещо, да отвърна поглед,

нарани ме и раната да изгаси пламъка.

С думи убий, угаси любовта.

Не крия сълзите, не крия и радостта.

Умирам от тази любов

и пак оживявам, и пак те обичам

и кръвта ми кипи, вените горят.

Сърцето не успява да тупти

забързано, любещо разлива топлина.

Въздухът трепти и прегрява от жар,

слънцето спира да грее за миг.

Душата, премаляла от любов

не спира, дерзай без почивка.

И сладостно чувство попива

всяка минута живот и усмивка.

шепота на времето спира и тръгва,

с морето се слива и лудува.

Вълните ме къпят и приютяват

моята обич – разпалена, гореща.

И животът отново с вяра започва,

с една сладостна, изгаряща любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...