Любов
ЛЮБОВ
1.
И на моята гара влакът ще спре,
уморен ще въздъхне от пътя.
Ще синее над него малка кръпка небе,
малка кръпка надежда за полет.
И толкова смел, аз, може би,
ще литна да търся в простора
друга кръпка от синьо небе,
онази, която е твоя…
Колко наивно звучи!...Не мислиш ли?...
Наивно е,…зная!
Ако приемем, че влакът си ти,
аз съм порутена гара…
2.
Завиждам на онези мъже,
които в очите ти мили
са познали любов и небе…
Завиждам на онези мъже!
3.
Любовта си тръгва винаги,
но винаги е честна
и до болка беше честна с мен,
когато ме подмина!
На всичко е способна Любовта!
Да те възкреси
и да те смаже,
и да те убие даже!
Ах как завиждам на Иисус!
4.
Преди да се превърне във Месия,
възкръсна във очите на Мария!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени