ЛЮБОВ

1.

И на моята гара влакът ще спре,
уморен ще въздъхне от пътя.
Ще синее над него малка кръпка небе,
малка кръпка надежда за полет.
И толкова смел, аз, може би,
ще литна да търся в простора
друга кръпка от синьо небе,
онази, която е твоя…
Колко наивно звучи!...Не мислиш ли?...
Наивно е,…зная!
Ако приемем, че влакът си ти,
аз съм порутена гара…
2.

Завиждам на онези мъже,
които в очите ти мили
са познали любов и небе…
Завиждам на онези мъже!

3.

Любовта си тръгва винаги,
но винаги е честна
и до болка беше честна с мен,
когато ме подмина!

На всичко е способна Любовта!
Да те възкреси
и да те смаже,
и да те убие даже!
Ах как завиждам на Иисус!

4.

Преди да се превърне във Месия,
възкръсна във очите на Мария!

Емил Стоянов