Любов
Душата страда, но не се преструва!
Сърцето плаче, ала без сълзи!
Ти се питаш: а дали си струва?
Умът ти казва: струва си, търпи!
Ти го знаеш: тя го заслужава!
Щом живее в твоите очи,
щом от своята любов ти дава
тя го заслужава, разбери!
Винаги мечтана и желана,
любена със огън и със страст!
Тя е вярност, обич и измяна.
Второто ти, истинското „аз“!
Силна е любовната отрова!
Не умираш, ала те боли!
Търсиш я отново и отново!
Сладка е дори и със сълзи!
Като сянка идва във съня ти,
през деня остава спомен жив!
Страдаш щом я няма, но когато
тя е с теб, тогава си щастлив!
07.10.2019 г.
© Георги Иванов Всички права запазени