Любов
По традициите стари,
за момата Роса
изпроводих годежари,
че да ме сватосат.
Тейко и се начумерил –
дърти чорбаджия:
,,Откъде пък се намери
тази голотия,
дето лято, зиме шляпа
все с едни цървули
и с магарето си лапа
зеле и марули.!?
Аз мома за него тука
нямам! Виж му соя!
По врата ми да не чука,
малък му е боят.
Росо, ти пък да внимаваш!
Недей ма нервира!
Сбъркаш ли и заминаваш
право в манастира!"
Болен бях до три недели,
проснал се в кревата.
Мисли черни ме обзели –
само за момата.
Най-накрая ми просветна,
разреших въпроса.
На гръб трябва да я метна
и открадна Роса.
Сгащих я по тъмна доба,
бързаше за в къщи.
Рекох: "Тръгвай доброволно
и недей се мръщи!"
Ревна тя: "Недей ма кради!
Моля те, бат Гошо!
Тейко ми ша на угади
и ша стане лошо.
Няма как да се похарча,
в манастир да пукна!"
Аз посегнах, да я сграбча,
тя в сокака хукна.
Ще избяга, Боже мили,
вдигнала полите.
Откъде намери сили,
мяркам и петите.
По-надолу са минали,
да са живи, здрави
и гюбрето си постлали
наши селски крави.
Тя подхлъзна се в гюбрето,
яката се тръшна
и докопах аз момето
гъвкаво и кръшно.
Вярно, че понамирисва,
ала не ми пука.
Тейко и ще да кандиса,
щом прегазим лука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
