24.07.2008 г., 19:48 ч.

Любов 

  Поезия » Любовна
2670 1 31
Ако пресегнеш двете самоти,
със думата, която си опазил
от набези на грешки и вини -
ръцете ти сами ще ме разкажат.
Ръцете ти са улици към мен,
очите ти - и глад, и страх, и жажда.
Разбрах - от нелюбов си уморен.
И от любов, която те наказва.
Поанта в най-просторния ми стих
сълзата ми без думи те изрича.
И без да моли в тебе да боли,
тя дири брод чрез мен да се обичаш.
Гладът да стихне в мокрия ми глас
и твоят страх да стане моя смелост.
Да бъда жажда. И водата - аз.
А ти брегът, където да прелея.
И после - избуяла, тънка ръж
ще ни люлее в златната си пазва.
Ще бъда Любовта. А ти мъжът,
с ръце, които знаят да я пазят.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??