Ако пресегнеш двете самоти, със думата, която си опазил от набези на грешки и вини - ръцете ти сами ще ме разкажат. Ръцете ти са улици към мен, очите ти - и глад, и страх, и жажда. Разбрах - от нелюбов си уморен. И от любов, която те наказва. Поанта в най-просторния ми стих сълзата ми без думи те изрича. И без да моли в тебе да боли, тя дири брод чрез мен да се обичаш. Гладът да стихне в мокрия ми глас и твоят страх да стане моя смелост. Да бъда жажда. И водата - аз. А ти брегът, където да прелея. И после - избуяла, тънка ръж ще ни люлее в златната си пазва. Ще бъда Любовта. А ти мъжът, с ръце, които знаят да я пазят.
"Гладът да стихне в мокрия ми глас
и твоят страх да стане моя смелост.
Да бъда жажда. И водата - аз.
А ти брегът, където да прелея."
Преливай от любов Бисерче!
Удоволствие е прочита на стиха ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.