19.09.2020 г., 10:10 ч.

Любов. 

  Поезия » Любовна
551 1 5

Кажи, изгубих ли те, този път?
А как ще дишам, от сега насетне?
Не ми достига, вече, въздухът.
Задушно ми е, и ми е ледено,
и двете.
Ти, всъщност, знаеш ли,
че ако беше мой,
аз щях да захаросам облаците,
бели.
Птиците и техните ята, 
бих върнала,
и косите, посивели,
в злато бих превърнала.
До онзи свят
на смърт и на разруха,
бих стигнала, за теб,
ако знам, че ти ме чакаш там,

 

...любов.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Деа, смятам и себе си да захаросам, и ще се надявам, да ме кацат, само пчелички, че от мухи ми е втръснало. 😂
  • Захаросвай всичко Любовта те чака зад ъгъла.

    Леле, прозвуча сякаш врачка го е казала
  • Бих заменила "любов" със "сладолед" 😁
    Поздрави, Елмаз 😊
  • Благодаря, ИнаКалина. Вдетенила съм се, напоследък, повече от необходимото.
  • Дамм. И аз така си мислех преди 20 години. Сега не съм много навита. Харесаха ми захаросаните облаци! Тях и сега бих опитала.
Предложения
: ??:??