Любов
Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя…
тревогата да си замине,
в твоята обич нека да горя,
тя нека нивга не отмине
Аз знам, че мога всичко и сама!
Но с теб живота има смисъл
и утрото изгрява в светлина,
и е нежна всяка моя мисъл.
Недей да пускаш моята ръка,
когато лоша съм и крива,
част ми дай от твоята светлина,
направи ме най- щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
