21.05.2011 г., 22:38 ч.

Любов без граници 

  Поезия » Любовна
647 0 0

Пак тръгваш незнайно къде...

Сълзите стичат се, а ти не се обръщаш...

Любовта те чака тук! Няма да отиде при никой друг...

Тебе търси пак сърцето!

Моли се за поглед мил и обещава наранено, че към теб е заклеймено!...

Към две очи една усмивка мила... към сладката целувка и прегръдката ти тиха...

Това е чувството любов, което няма да утихне, ще шепне нежно с вятъра и ще моли за последното ти: "Обичам те"!

Дали ще чуе то или вятърът не ще го позволи?

"Обичам те" ми промълви и бликнаха сълзи в красивите очи!

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
  • Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...
  • Беше октомври протяжен от лутане, стелеше дълги тунели нощта. Ти приближи се по залез учудено, с лек...

Още произведения »