Пак тръгваш незнайно къде...

Сълзите стичат се, а ти не се обръщаш...

Любовта те чака тук! Няма да отиде при никой друг...

Тебе търси пак сърцето!

Моли се за поглед мил и обещава наранено, че към теб е заклеймено!...

Към две очи една усмивка мила... към сладката целувка и прегръдката ти тиха...

Това е чувството любов, което няма да утихне, ще шепне нежно с вятъра и ще моли за последното ти: "Обичам те"!

Дали ще чуе то или вятърът не ще го позволи?

"Обичам те" ми промълви и бликнаха сълзи в красивите очи!