Любов да вали! Да е силен порой!
Да залее и улици, да нахлуе и в къщи.
Да се давя дори - не отплавам със Ной.
Този нежен потоп втори път се не връща.
Да продъни небето, да измие скръбта!
И подгизнал да съм, пак ще нося във шепи
всяка капка любов. Да попие в плътта!
Гол ще бягам навън, нека бъде нелепо.
Да вали, да размекне и душевния кър.
Ще танцувам на воля, само нека е с тебе.
Довери ми се - захвърли този глупав чадър.
Целуни ме навън! Да направим молебен!