Любов доказва се в най- труден миг
Блаженни са красивите слова,
уханни като в дните в пролетта.
Цветя разцъфват в свежата трева
и чувствата политат със мечта.
И лятото е топло, нежността
е вдъхновена от лъчист Светлик,
но идва в ден един и есента,
изпитваща със болката гръдта.
В слана ли ще изтлее обичта?
Любов доказва се в най- труден миг...
В безжални утрини душа едва
съзира вяра... искам с верността
надежда влюбена да обновя,
да ме изпълва само доброта.
Раздялата е тежка и света
променя се и в мен напира вик,
но няма от тъга да изкрещя...
Ще те обичам даже и в леда,
ще те мечтая в зимата, в студа.
Любов доказва се в най- труден миг...
Не ме оставяй сам сега... Снова
по пътищата зли на ориста.
Отново се върни при мен... Зова
пречистата ти, жива красота.
Ограбва ме, без тебе, самота
и в мен забива острия си щик.
Сърцето ми прободено не ща
да гасне тъжно в мрака на нощта.
Не си отивай... Смисъла е тя...
Любов доказва се в най- труден миг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
