25.02.2010 г., 21:44

Любов е!

749 0 2

Тръпки от болка,

в напрежение очите...

Обичах непознат.

Разходи се нещастие в бяла рокля.

Каква заблуда!

Искам маска за тъгата!

Грозно прозира.

Метално сива самота. И вкус на метал.

Искам те вече!

Чужди гласове в грозно ехо,

прежаднял поглед търси твоя.

Влюбих света в мечта. Сбъдни я!

Заповядвам!

 

                            ***

 

Нова съм! Ти си първият ми сън.

Ангелче!

С костюм от лятна дъга,

сгуших се в топли длани.

Бродираха чувства

златни люспи в небето...

Всичко пламтеше!

Ето те!  Появи се отдавна влюбен.

Равни сме!

И няма думи, само чувство,

даде ми крилете си...

Летен дъх по врата ми,

не познах себе си.

Това ли е любовната магия?

Говори ми... Докосваш всичко,

сладко боли.

Поигра смехът

в пясъчник от райски бисери.

Богати сме!

Рисуваха пръсти по мен

нечувани мелодии...

Светът стана Любов!

Млади автори на Велика творба!

 

 

.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • "Рисуваха пръсти по мен
    нечувани мелодии"
    ......................................
    Много красива и оригинална метафора!
    Много образен стих, посветен на любовта!
    Поздрави и за лирическата, и за поетесата!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...