Любов фантазия
Погледнеш ли ме ти, на вид съм тъжен, блед,
крака, ръце, главата – студени като лед...
Не знаеш ти, мила, че в гънки на сърцето –
от слънцето, което ни свети от небето –
съзрява буен огън, вълнува се душата
и искам да ѝ върна отново топлината!
Към теб, към теб, отправям погледа сега,
стопли, стопли във мене вечната тъга...
Останах сам без обич и без топлина,
дари ми малко ти сияйна светлина,
а после просветен, аз сам ще ти отвърна,
на твоята любов – с любов ще ти отвърна!
Лика ти ще обвия със лавров ореол,
високо ще въздигна на царския престол.
С корона на царица – глава ще увенчая,
тъй както аз умея и само аз си зная...
С божествените песни, ще чуеш моя зов,
жадувам аз, жадувам, за твоята любов!
Ти знаеш ли, в света, че има дума тайна,
що може в чудна песен, неземна и омайна,
с крила да извиси те високо до небето
и с обич безусловна да ти тупти сърцето,
че цялата във огън нетленен да гориш
и нощем да не можеш до късно да заспиш!...
С надежда да очакваш да дойде сутринта,
тъй както с трепет чакаш, след зима пролетта...
И с вяра да се будиш... и всеки ден от днес,
да търсиш с поглед мене, да чакаш блага вест.
Щом смелост придобия – откривам любовта –
красиво светло чувство що има на света!
16 януари 2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
