Погледнеш ли ме ти, на вид съм тъжен, блед,
крака, ръце, главата – студени като лед...
Не знаеш ти, мила, че в гънки на сърцето –
от слънцето, което ни свети от небето –
съзрява буен огън, вълнува се душата
и искам да ѝ върна отново топлината!
Към теб, към теб, отправям погледа сега,
стопли, стопли във мене вечната тъга...
Останах сам без обич и без топлина,
дари ми малко ти сияйна светлина,
а после просветен, аз сам ще ти отвърна,
на твоята любов – с любов ще ти отвърна! ...