Любов и фанатизъм
Така ли трябва да те помня,
обсебения до фанатизъм мъж.
Къде остана поривът ти нежен,
ръцете ти протегнал неведнъж.
От моята обич се отказваш,
към Божия отправил зов.
Себе си и мен наказваш,
отричайки човешката любов.
От мен искаш да избягаш,
Бог греха да ти прости.
Любовта в спомени оставаш,
но знай, понякога ще те боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
