Така ли трябва да те помня,
обсебения до фанатизъм мъж.
Къде остана поривът ти нежен,
ръцете ти протегнал неведнъж.
От моята обич се отказваш,
към Божия отправил зов.
Себе си и мен наказваш,
отричайки човешката любов.
От мен искаш да избягаш,
Бог греха да ти прости.
Любовта в спомени оставаш,
но знай, понякога ще те боли.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up