Така ли трябва да те помня,
обсебения до фанатизъм мъж.
Къде остана поривът ти нежен,
ръцете ти протегнал неведнъж.
От моята обич се отказваш,
към Божия отправил зов.
Себе си и мен наказваш,
отричайки човешката любов.
От мен искаш да избягаш,
Бог греха да ти прости.
Любовта в спомени оставаш,
но знай, понякога ще те боли.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
