Любов и красота
Тъй пуст е вече плажът
и само гларусите играят
с белите вълни.
С меланхолия есента
завладява пейзажа.
Но е толкова красиво
и истинско морето.
С длан докосвам
хладната вода,
вятър разпилява
косите ми руси,
стоя на брега и...
размишлявам за това-онова.
В зениците ми с величие
морето отразява се
и чувам в себе си гласа му -
"Всичко е любов и красота"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антонина Всички права запазени
