Тъй пуст е вече плажът
и само гларусите играят
с белите вълни.
С меланхолия есента
завладява пейзажа.
Но е толкова красиво
и истинско морето.
С длан докосвам
хладната вода,
вятър разпилява
косите ми руси,
стоя на брега и...
размишлявам за това-онова.
В зениците ми с величие
морето отразява се
и чувам в себе си гласа му -
"Всичко е любов и красота"!
© Антонина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
