19.08.2008 г., 7:16

Любов и мъка

1.6K 0 2

Когато те видях във онзи ден,

погледна ме със своите очи,

с коса красива като от сатен

в море от бурна страст ме потопи.

 

Погледнах твойте устни с дива страст.

Сърцето ми от ужас вой изви.

И този миг се стори пълен час,

когато с друг пред мен се появи.

 

Погледнах теб и онова момче.

Как може свой приятел да предам.

Но виждам - нещо в мене те влече,

в прегръдките ти пак се чувствам сам.

 

Направих мръсно аз на свой приятел,

но никого не исках да предам.

А всички викаха: "Предател!"

И ето, в тази пропаст паднах сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Цолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...