Когато те видях във онзи ден,
погледна ме със своите очи,
с коса красива като от сатен
в море от бурна страст ме потопи.
Погледнах твойте устни с дива страст.
Сърцето ми от ужас вой изви.
И този миг се стори пълен час,
когато с друг пред мен се появи.
Погледнах теб и онова момче.
Как може свой приятел да предам.
Но виждам - нещо в мене те влече,
в прегръдките ти пак се чувствам сам.
Направих мръсно аз на свой приятел,
но никого не исках да предам.
А всички викаха: "Предател!"
И ето, в тази пропаст паднах сам.
© Алекс Цолов Всички права запазени