Aug 19, 2008, 7:16 AM

Любов и мъка

  Poetry » Love
1.6K 0 2

Когато те видях във онзи ден,

погледна ме със своите очи,

с коса красива като от сатен

в море от бурна страст ме потопи.

 

Погледнах твойте устни с дива страст.

Сърцето ми от ужас вой изви.

И този миг се стори пълен час,

когато с друг пред мен се появи.

 

Погледнах теб и онова момче.

Как може свой приятел да предам.

Но виждам - нещо в мене те влече,

в прегръдките ти пак се чувствам сам.

 

Направих мръсно аз на свой приятел,

но никого не исках да предам.

А всички викаха: "Предател!"

И ето, в тази пропаст паднах сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Цолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...