От скука щом се търси любовта,
тогава се прескачат важните неща.
Чувства и слова се раждат в самота,
топли се душата в пламъчето на свещта.
Когато идва, тя не топли, тя връхлита,
като напалм гори, изпепелява всичко.
В дълбока тайна формулата е обвита,
опожарява те... и после пепел... нищо.
А обичта гори със своя пламък вечен,
осветява, топли... в неспокойни дни.
Сред звезди си, в нечий поглед нежен,
звезден прах след теб, остава да блести.
"Обичам те!... две думи кратки само,
кехлибар погален... електрически заряд...
Две пулсиращи сърца, да бъдат цяло,
да вървят напред сега... и никога назад.
Любов и Обич две различни думи...
като минуса и плюса се привличат.
Материя, в която няма други суми,
а само две сърца, които се обичат.
18.11.2020г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени