Омръзна ми вече да чакам,
минути дълги да броя.
Ти "маркираш" територия,
а аз стоя си все сама...
Заливаш ме със думи мили,
умело знаеш да редиш.
Попаднем ли сред хора други,
тогава настрана стоиш...
И казваш, че любов било е,
със сигурност не вярвам аз.
И се чудя сега, защо е
това търпение - безкраен час...
© Мария Всички права запазени
Тооо тъй не може да се кара!