Любов ли е да го опишеш?
Разровиш го, а то пак гори!
Стих ли е да го препишеш?
Рисунка ли е? Покажи!
Любов ли е да го изкажеш?
Любов ли е, щом така боли?
Блян ли е да го предскажеш?
Случвало ли се е и преди?
Любов ли е да го признаеш?
Любов ли е, след като има и омраза?
Любов ли е и може ли да ми я покажеш?
Любов или покана?
Трябва да е любов, щом плача.
Би трябвало да е така!
Омраза породена от различията на здрача
или от несгодите на тяхната съдба?
Казаха ми: "Където има любов, няма и омраза".
Казаха, но явно, че се случва.
Но не е любов, щом не мога да ти я покажа.
Не е любов, щом сърцето спуква.
Любов ли е да се разминаваме?
Това любов ли е, което наранява?
Любовта ни ли е тази, която разрушаваме?
Дали пък не е и омраза?
НЕ! Трябва да е любов!
Трябва да е, щом е толкова празно без теб.
Това е обич като тъжен, меден апостроф.
С обич висулеста от лед.
Трябва да е любов, щом я виждам.
Трябва да е, но защо не можеш да ми я дадеш?
Не може да е любов, щом я стискам!
Би трябвало да й се отдадеш!
Тази любов ли е, щом се питам?
Тази любов ли е, за която все пишеш?
Любов ли е, щом до нея все не стигам?
Любов ли е да я опишеш?
© Милена Йорданова Всички права запазени
с обич.