18.06.2017 г., 22:40

Любов или приятелство

2.1K 3 1

Любов ли е или приятелство – не знам, 
но където и да отида, те чувствам
в сърцето си, да – точно там!
В средата, точно ти запълваш там пукнатината.
Не мога да ти кажа как се чувствам точно –
понякога преувеличавам, за да ме прегърнеш пак, нарочно.


За мен си светлината в края на гората,
ти осветяваш ме във тъмнината.
По-красива от звездите в небесата –
нуждая се от теб, както цветята от водата.
Единствена ти ме разбра – намери ме дори в мъглата.
Да бъда с теб – това ми е мечтата!
Но не искам в тебе да се влюбвам 
и така приятелството истинско между ни да погубвам.
Това ще се опитам да предотвратя 
и да избегна чувството красиво и горещо – любовта...


Може би искам да съм с теб, ала не мога да те мамя.
Ти знаеш, че сърцето ми е пусто и в мъката се давя.
Настана време моя свят да ти покажа,
за същността ми и душата ми да ти разкажа.
Създавам лошо първо впечатление
на хората извън приятелското обкръжение,
понеже имам яркото умение
да определям сам своето мнение!


Пиша сега поредно изречение, възхваляйки това явление –
че подарявам ти стихотворение след стихотворение...
Най-после взех решение –
да те разходя из съзнанието си на кратко приключение!
За последните години направих много глупави неща.
Но мога да опиша в хиляди стихове тях – чувствата и любовта.
Ще ти докажа, че за мене си една!
Отдавна те наричам аз Мечта...
Трябва да ми вярваш, за да ти споделям!
За да ни стигне времето за нещо повече – задачите си разпределям.


Сега обаче искам да те целувам и прегръщам,
и никога назад глава да не обръщам...
Със двете си ръце сега да те обгърна, 
отново топлината в сърцето си да върна!


Не мога да забравя, че ти ми помогна
проблемите и болката си да надмогна.
Мисля за това: когато се видяхме,
почти минута-две прегърнати стояхме!
Все хубави моменти, които няма да забравя :) 
За нищо на света 
     няма
      да те оставя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митев Всички права запазени

Моля, за мнения и критики. 

Коментари

Коментари

  • Продължавай да пишеш и не спирай! От стиха ти усещам оная първа любов от която е най- сладко, но и най- боли. Хареса ми! Върна ме в моите ученически години.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...