Любов измамна
Сълза по бузата се спуска...
истривам я със таен ритуал,
усмихвам се,но с кривата усмивка
на човек със болката живял.
Прегръщам тъмнината с обич
защото знам че тя ще скрие мен...
и ще успее някак ,да ме отпусне,
прелъсти и заспи със мен.
Сълзата ...топла но горчива!?
Таз същата, мечтала за любов!
Родена от любов безкрила,неполетяла,
несподелено наранена от живот.
На празника,усмихвам се фалшиво...
цветя в ръката си държа,
на теб любов измамна,
не искам да ги подаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
